Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2009 15:24 - Късносредновековна църква "Света Богородица" - с.Раждавица, община Кюстендил. (ХІІ-ХVІ в.)
Автор: bartol Категория: Туризъм   
Прочетен: 8142 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 28.08.2009 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Света Богородица“" е (късно) средновековна българска православна църква в село Раждавица, община Кюстендил, област Кюстендил.

image

1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.

Църквата се намира на около 3 километра северозападно от село Раждавица, на десния бряг на река Струма, в местността "Селище". Еднокорабна и едноапсидна църква, с размери 6,50 Х 4,00 м. Допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 Х 4 м., от който сега са запазени само основите. Стените на църквата са дебели 70 см. и са изградени от ломени камъни и тухли, с вътрешна система от сантрачи, споени с бял хоросан. Сводът е полуцилиндричен.

image

Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите.  Стените на църквата са били запазена на височина от 0,50 до 3,20 м., като през 70-те години църквата е изцяло реставрирана - изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи.

image

image

Й.Иванов датира църквата от ХІІ-ХІІІ в., В.Иванова-Мавродинова от ХІV-ХV в., А.Грабар и Кр.Миятев отнасят живописта към ХVІ-ХVІІ в., а А.Протич - към ХVІ в. Цв.Дремсизова-Нелчинова и Л.Слокоска отнасят построяването на църквата към началото на ХVІ в.

image

2.  Литература.
*  Йордан Иванов - Северна Македония, София, 1906 г., с.317, 394 и 405;
* Андрей Грабар - Няколко средновековни паметници в Западна България,  Годишник на Народния археологически музей - София, ІІІ, 1921 г., с.286-296;
* А.Протич - Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393-1879 г. Сборник България 1000 години, София, 1930 г., с.398;
* Вера Иванова-Мавродинова - Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния археологически музей - София, V, 1926-1931г., с.261-264;
* Кр.Миятев - Архитектура в Средновековна България, София, 1965 г.,  с.217 и сл.
* Йордан Захариев - кюстендилската котловина, София, 1963 г., с.202;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.26;

image
Пътеката към църквата

image
Пазителят на църквата, който почиваше на една от дървените греди - мисля че е съсел, има дълга пухкава опашка (ако греша, някой да ме поправи)




Гласувай:
7
0



1. drakulla - Хубава
30.08.2009 16:16
разходка чрез теб, а животинчето определено не е съсел - от семейството на златките е.
Поздрави!
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031