Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2009 13:26 - Йордан Иванов : "Старински църкви в Югозападна България", Част 1. Църквата при с.Беренде, Царибродско.
Автор: bartol Категория: Туризъм   
Прочетен: 3282 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 15.12.2009 20:57


Старински църкви  в Югозападна България

 от   Йордан  Иванов

                       (публ.в ИБАД, ІІІ, 1912-1913 г. с.53-73.)

 
                    Част 1.  Църквата при с. Беренде, Царибродско.

 
         Тази църква се намира в горната долина на р. Нишава; току на запад от с.Беренде, Царибродско. Тя е от вида на малките планински църквици, като параклис. Дълга е около 5,50 м. и широка около 4,50 м. Стените и, зидани с камък и хоросан, са доста дебели, 85—90 см. Има една западна врата и едно апсидно прозорче. Покривът отвътре е засводен,  а отгоре е покрит   с плочи.   Църквата отвътре е изписана цяла със стара живопис. Ако се съди по двата празника, когато селяните правят голяма служба при църквицата, трябва да се приеме, че и храмовият и празник ще да е Св. Петър или Св. Богородица.

         Тази старина стана известна още през 1890 г., когато братя Шкорпилови отбележиха историческия и надпис, що е на външната западна стена. 1) А понеже в този надпис личи името на цар Ивана Асеня, управлението на Народния музей в София се погрижи да се направят снимки от старинските фрески. Бяха копирани сцените : тайната вечеря, омивението, предаването на Исуса, светците : архангел Михаил, Роман Сладкопевец, Константин и Елена, Васили Велики, Атанаси, Григори Богослов, Иван Златоуст, Кирил Философ и др. Копиран е и образът на неизвестна госпожа ктиторка с детето си. Всички тези фрески в музея са обозначени като произходящи отъ XIII век.

        Миналата година имах случай, с неколцина любители на българското минало, да посетя църквицата при Беренде и да се запозная, ако и бегло, с нейните старини. Устроителят на излета  г. Баласчев изложи мнението си  по тези старини в дневния печат, във в. "Вечерна Поща". Особено исках да видя надписа на Ивана Асeня и лика на Кирила Философа. Този надпис ни увeрява, че дeйствително църквицата е била градена във времето на българския цар Ивана Асеня (1218—1241) и твърде вероятно с негова помощ. Високо горе на западната стена отвън по яката бяла мазилка и сега са запазени слаби следи от лика на този цар и част от надписа, който възстановенъ ще се прочете  така:   «Йоанъ Асенъ въ Христа Бога благоверенъ царъ и самодържецъ всемъ блъгаромъ и гръкомъ».  Относно   древността на надписа ще забележа следното. Мазилката, на която стои фреската, е стара и първична, навлязла между камъните на градежа. Палеографията на буквите, в сравнение с познати датувани паметници от XIII в., не противоречи да се признае надписът от времето на Ивана Асеня. Образът на светската госпожа с детето, отвътре в църковната живопис, ще да е на някоя непозната ктиторка, с чиито средства се е презографисвала част от църквата в по-късно време. За съжаление, не е запазен надпис с името на госпожата и детето. Ликът на Кирила Философа е добре запазен. Той наистина е придружен с надписа «Свети Кирил Философ»;, но не представя словенския   просветител, а е образ на св. Кирила Александрийски, който се изобразява, според канона, в и до олтаря наред и с еднакви архи­епископски одежди с другите велики отци на църквата : Василия Ве­лики, Атанасия, Григория, Ивана Златоуста. Такъв е случаят и в църквата при Беренде. Прибавката на прозвището „философъ" къмъ името на александрийския архипастир, ако и погрешно тука, се говори за традицията в словънския юг за Кирила Философа, братът Методиев. Иначе неговият образ е твърде рядко запазен за иконографията. Освен предполагаемият негов образ в подземната част на църквата Св. Климент в Рим, у нас той се намира, доколкото ми е известно, само в две - три стари църкви. Григорович видял през 1845 г. иконата на св. Кирила Словенски в Слепченския мона­стир при Битоля.2) В старонагоричката църква (Кумановско) стои стара живопис с образите на Кирила и Методия.3) На една икона отъ 1832 г., в костницата на Преображенския монастир при Търново, видях изобразен Рилския монастир, а отъ страните му св. Ки­рил и св. Иван Рилски. За по-новите образи на Кирила не поменавам.

Що се отнася до датуването на фреските в църквата при Бе­ренде, ще забележа, че това може да стане само при по-внимателно изследване. Недостатъчното осветление в църквицата и бързото преглеждане не ми позволиха да си уясня по-положително времето на фреските; забележих само, че едни от тях са сравнително по-нови и че е имало обновление на живописта, във всеки случай не по-късно от XV в. Това личи и от редакцията на надписите. Докато при едни образи са запазени по-издръжливо среднобългарските правописни форми, другаде носовката е предадена с чист вокал, а това не говори толкова за XIII в.; за този век не говори и графиката на известни надписи.
--------------------
1) Мсб.ІІ 48
2) В.Григориевич, Очерк Путешествия по Европейской Турции, 2 изд., стр.114;
3) Н.П.Кондаков, Македония. Археологическое путешествие. Спб.1909, стр.198-199




Гласувай:
3
0



1. tarbo - Супер
19.12.2009 17:46
А меже ли да постнеш частта за църквата в Спасовица?
цитирай
2. bartol - Добре, но в близките дни, тъй като ...
21.12.2009 20:09
Добре, но в близките дни, тъй като имам много работа преди празниците.
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031