Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2010 12:06 - Йордан Иванов : "Старински църкви в Югозападна България", Част 3. Беловският (Земенски) манастир при Струма.
Автор: bartol Категория: Туризъм   
Прочетен: 18031 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 04.05.2010 19:45


 
                                       Старински църкви  в Югозападна България

 от   Йордан  Иванов

                              (публ.в ИБАД, ІІІ, 1912-1913 г. с.53-73.)

                                      Част 3
.  Беловският манастир при Струма.
                                               (със съкращения)

 

        Беловският манастир се намира току над радомирското село Белово, там, дето се захваща Земенският пролом на р. Струма. До преди прокарването на железния път през тези места, селото и манастирът му, бидейки отдалечени от главните пътища, бяха познати само от околното планинско население. През пролетта на 1909 го­дина членовете на Археологическото дружество в София направиха една екскурзия до Кюстендил и се отбиха да разгледат манастирчето при с.Белово, сега гара Земен. Фреските и надписите  на   манастирската църква още тогава обърнаха вниманието на любителите на българската старина. След това аз посещавах още три-четири пъти манастира и имах сгода да го проуча по-подробно; малките разкопки, които направих във вътрешността на църквата, ме възнаградиха с откритието на един любопитен каменен надпис, за който ще кажа по-долу.

Беловският манастир, посветен на св.Ивана Богослов, се състои от старинска църква и от сгради за гости от северозападната страна. Няколко вековни явори осеняват четиристранния двор, а един студен и бистър балкански извор клокочи изпод скалите, които ограждат двора отъ югозапад.

Преди 50-60 години манастирът е бил пуст. Църквата, чийто покрив отчасти, както и половината кубе, били съборени, била също така изоставена; в нея пладнувал селският добитък. Пазели се само спомени, че тука е било някога манастир. Набожни люде се заели и възобновили църквата и приправили стаи за   гостите. През последните години, благодарение на селския беловски свещеник,  който управлява манастира, сградите са удвоени и ня­колко стаи са снабдени с легла, печки, маси и столове. Поради хуба­вото си местоположение и въздух, както  и поради близостта си до гарата, манастирът захвана да се посещава доста през   летните месеци от семейства из Кюстендил, Радомир и София.

Църквата е твърде интересна в своя план. Нейните основи представят току-речи пълен квадрат 9 х 9 м., без притвор, без странични кораби. Това показва, че тя е служила на малобройно братство. Някога ще да е имала вероятно прибавен дървен притвор, от който се познават следи на западната стена; но профилуването на същата стена, както и образите на храмовите светци над вратата посочват, че началната постройка е била по квадратен план, без притвор, като параклис. На изток църквата завръшва с три апсиди, средната от които е по-голяма и има две прозорчета. Единственото кубе с тамбур се крепи на арките между четири пиластри. От старото кубе е запазена само долната половина, а другата е възобновена, като са оставени на долния пояс четири отворени прозореца и толкова слепи; на горния пояс всичките осем прозореца са слепи. Тежината на кубето върху пиластрите се уравновесява със страничните арки между пиластрите и стените. Всяка от тези арки е проектирана навън с по една издънка, с изключение на олтарната стена, дето издънките са отвътре. Между тези външни издънки се образуват слепи арки. Църквата е снабдена с две врати, една западна и друга южна за в олтара. Осветлението на старинската църква е идело от кубето, както и от малките високи прозорчета на южната, северната и апсидна стени. При обновлението на църквата са били пробити по един широк прозорец от юг и север. Тогава е бил поставен и орнаментираният праг от пясъчник над южната врата.  Градежният материал на църквата се състои изключително от четвъртити бигрови (туфови) камъни, споени с циментова каша от вар, пясък и скълцани тухли. От бигор е градено и кубето. Покривът е нов, с керамиди. Подът е постлан с големи плочи от варовник и пясъчник, някои от които по-рано са служели в други постройки. За името на църквата знаем от образите и надписите в нишата над входната врата. Там са изобразени св. Иван Богослов и неговият ученик св. Прохор, седнали един срещу други и заети с писане около масичка-аналой, дето стои свитък. Над образите отгоре стои надпис, който напомня за писането на еванге­лието:  БлаговествоваNие : сты I `w Богословь. Сты Прохорь.

Извътре стените на църквата, с пиластрите и кубето, са били изписани със стара живопис. Сега тя е запазена наполовина, за­щото е била изкъртена и при  възобновлението  на храма  развалените места са били попълнени и измазани с вар. Кога е граден храмът, не знаем, но че той е съществувал през XIV в., за това ни убеждава самата живопис, ликовете на ктиторите деспот Деян и жена му Евдокия, които са исторически лица отъ XIV в., най-сетне каменният над­пис, що се откри в църквата. Запазената живопис е първичната. На колкото и места да откъртвах мазилката, всякъде пластът бе единствен и начален, както бе навред единствен и пластът с живопис. За древността на зографията ни говори и българската редакция на съот­ветните надписи, под които също не намерих друг по-стар пласт. Тази редакция се отличава с употреба на носовните  ѫ  и  ѧ  по среднобългарските правописни правила, основани преди всичко на диалектични звукови особености. Трябва при това да забележа, че го­лямата носовка  е писана дори по три различни начина. ...

Знаци за ударение в сегашния смисъл на думата не са употребени. Това също така се отнася за над­писите в предтурската епоха. Общата графика на писмото също принадлежи на това време, тъй че зографията трябва с пълно право да отнесем към XIV в., към времето на ктитора Деяна, при когото изписа сѫ си храмь.

         Българската редакция на надписите в Белово не стои уединена в Кюстендилско и Северна  Македония  през XIV в. Откато в края на XIII в. тези места влязоха в състава на сръбската държава, българският начин на писане се бори дълго време със сръбската редакция, докато надви най-сетне последната. Така е и в Скопско, Кумановско, Кратовско. Презъ 1313 г. бива изрязан в юсова, българска редакция каменният надпис в старонагоричката църква при Куманово. На същото време и редакция принадлежи евангелието писано въ Скопие от поп Никола.  Презъ 1330 г. писателят Станислав пише  в Лесновския манастир при Кратово, по заповед на игумена, своя пролог в българска редакция. Презъ 1353 г., по повелението на епископ Арсения, в същия манастир се преписва на българска редакция съчинението   на  Ефрема   Сирин - Паренесис.  И  докато   презъ XIV   в. се пише и по български начин, макар и превесът да е на сръбска страна, през   следния XV в. вече сръбската пра­вописна редакция се налага не само на каменоделците, зографите-скиталци, но и на манастирските преписвачи в Северна   Ма­кедония, Софийско, Самоковско, па прескача и  в Северна и Южна България. Така, датирани  надписи в близките и съседни на Белово църкви отъ XV в. са все със   сръбска редакция:  в Бобошевския мана­стир Св. Димитър над Струма от 1488  г., в пастушката църква над Струма от 1557 г., в ръждавишката църква Св. Богородица от 1600 г., в божичката църква Св. Никола от 1608 г., в долнолисинската църква Св. Параскева от 1610 г. и др. по-нови. Същото явление виждаме и в ръкописите от тези места.

Най-важни между фреските се явяват образите на деспота Деяна и на жена му Доя на южната, дясна стена, току срещу югозападния стълб. Деян и Доя са изобразени въ природна величина, еn face, но сега не е запазена долната половина, от пояса надоле. Деян е представенъ без ореол, мъж на среднъ възраст, с пълна брада вече полусединява, пълно лице. Облечен е в червена горна дреха с ръкави до лактите, със златни ширити обточена и със златни копчета. По-интересен е образът на Доя. Тя има лик доста правилен и хубав. На главата си носи корона, състояща се от следните части: единъ обръч над челото, обшит със златни звездовидни ор­наменти; над него по-широк и висок цилиндър, вероятно от опънат жълт копринен плат; тепе от бяла материя, която отдире се спуща, орнаментирана с червени успоредни линии, и достига до раме­нете. На ушите й висят бисерни триредови зрънца, вероятно окачени на самата корона. Изотзад изпод короната е спуснат бял тънък плат, който се прехвърля отпред и се мушва в пазвата на дрехата. Горната и дреха е червена, обточена с широки златни ширити с ор­наменти и златни копчета. Ръкавите са от подобна червена материя, също обточени с ширити долу и надлъж до лактите. Какво именно в короната на Доя е византийско и какво има в нея нeщо домашно, това ще се види след сравнение с други подобни накити. Високата форма на женските корони и тънкият бял плат, що се спуска изпод короната до пазвата, се срещат и във Византия. Срв. напр. короната на Дойната внучка Елена, която стана византийска императрица въ 1393 г. и чийто образ отъ 1408 г. е запазен в един ръкопис в Лувъра. Над образите на Деяна и Доя се намира надпис, в който с познатите изрази ... се из­тъква ревността на ктиторите към божествените църкви и се поменава за деспот Деяна, с чиито средства бил зографисан храмът на св. Ивана Богослова: ... От надписа, който е в четири реда, е запазена само средната част, а краищата са били развалени отдавна и после замазани. ...

         Под този надпис, на синьото небесно поле, до главите на образите са се намирали надписите с имената на ктиторите. От тях надписът за Деяна, който е бил наляво, е съвсем изчезнал и стои само бележка за Доя и чедата им: ...

         Образите на Деяна и Доя, както и надписите при тях, поради новите данни, що даватъ за неясното родословие на Деяновци и за северната граница на държавата им, се явяват твърде важни за югословенската история на Горна Струма през XIV в. Господствуващето сега мнение в науката, обосновано от Ил. Руварац и подкрепено отъ Йов. Х.-Василевич, К. Иречека и др., признава, че севастократор Деян бил зет на Душана, понеже водел сестра му Теодора. След смъртта на Деяна, жена му Теодора, като калугерка Евдокия, управля­вала със синовете си Драгаша и Константина и дори се титулувала „царица", поради родството си с Душана.  Напоследък сръбският учен Ст.Новакович изказа мнение, според което севастократор Деян бил син на Оливера, а жена му „царица" Евдокия била, може би, сестра не на Душана, а на Душаница Елена и на българския цар Ивана Александра. За изходна точка на досегашните мнения служеха следните данни: 1) Душан в една грамота от 1354 г., дадена на Деяна, говори за последния : Брат царства ми севастократор Деян; 2) в грамота от 1377 г. Евдокия със синовете си се нарича: госпожа царица Евдокия; 3) името Теодора, поменато в Пшинския поменик като сестра царичина. По византийския и югословенски дворцов обичай севастократорството (в случая при Деяна) е било давано на зетове или братя на царския дом. Деян следователно е могъл да получи тази титла по жена си, която ще е била от сръбския или българския двор, та поради това се ти­тулува и „царица".

         Нашият надпис и фрески в Белово говорят против онази страна на първото мнение, дето се твърди, че Деян се бил женил за Душанова сестра Теодора, в монашество наречена Евдокия. Тук съпругата на деспот Деяна е именувана Доя, народно домашно име на Евдокия. Ще рече Деяница, като светска госпожа, каквато е изобразена, не се е наричала Теодора, а все Евдокия - Доя. Пък така се е викала и в старините си, когато е управлявала държавата със синовете си, след смъртта на мъжа си. Най-сетне прозвището „царица", което владетелка Евдокия носела, не се схожда с предпола­гаемото й калугерство. Следователно, Евдокия не се е викала Теодора, и като съуправителка със синовете си е била светска госпожа. Ли­нията на родството й със сръбския или българския двор остава още тъмна.

         В последния официален акт от 1354 г. Деян е титулуван севастократор. Нашият надпис посочва Деяна в следващия най-горен чин - деспот, който е могъл да получи вероятно от Душановия наследник, защото Душан се помина на 1355 г. Споредъ това, разклаща се и мнението, че Деян се бил поминал преди Душана. А още по-вероятно е, Деян да се е назовал деспот, когато по наследство или силом заел съседните земи на деспота Оливера. Оливер, както знаем отъ Пшинския поменик, се поминал преди Деяна. С последния си, деспотски титул Деян е поменат и в Пшинския поменик: Помени господи раба божия Деяна (деспот) ... . Според това и датуването на беловската зография ще отнесем към третата четвърт на XIV в., след 1354 г., когато Деян е бил вече деспот.

Ктиторството на Деяна в Беловския манастир   дава   повод съшо така да се говори за сръбско-българската държавна граница по Горна Струма при Душана и Александра. Държавата на Деяна е обхва­щала северомакедонските краища;   изпърво тя се е включвала в Душановото царство, а при сина на Душана, Уроша, се   е отцепила като независима. За определяне  границите между цар Иван Александровата държава и Деяновата  област помага от една страна грамотата на същия Александра, дадена  на Ореховския манастир, а от друга - присъствието на Деяновия лик в Беловския манастир. Според речената грамота, която по език,  графика и печат трябва да се признае за автентична, манастирът Св. Никола   Ореховски (Мрачки)), с. Блатешница, с. Скрино и др. места по Струма, заедно с Белово, в Радомирско и Дупнишко, влизали в българската държава през 1347 г. Същите тези  земи, с  Белово, след десетина години спадали в областта на Деяна,  който е ктитор на Беловския мана­стир. Как да се обясни тогава тази териториална промяна, когато се знае, че по това време не само че не е  имало вражески   отношения между Сърбия и България, но дори двете държави са живеели в слога и роднинство. Увеличаването следователно на Деяновата област на сметка  на  Ив.   Александровата държава  е трябвало да  стане при некои мирни условия. А такива   наистина е имало. Деяновият син Константин станал зет на българския цар и, като прикя, по оби­чая на Византия и на другите  балкански  държави, получил проширение на северните предели на бащината си земя. Тази женитба е засвидетелевувана между друго и от образите на младоженците в Лондонското евангелие, писано по  заповед  на Ив. Александра около 1356 г. ...

         Това събитие, загатнато отъ Успенски и Грота и обосновано по-широко в моята статия : Нещо за женитбата на Константина Деянов, напоследък бе прието и от проф.Йорга. Заедно с установяването на този факт за предаването на Радомирско, с Белово, към Деяновите земи, се уяснява още по-добре историята на фалшивата сръбска грамота за Оряховския (Мрачки) манастир, която обнародвах в своите Български ста­рини из Македония, стр. 149 сл. Покрай главните ктито­ри, Деян и Доя, на западната стена, отдясно в манастирската църква в Белово, личат ликовете и  на   други второсте­пенни ктитори. Един от тях се наричал Витомир:  молба раба Божия Витомира. За  еднои­менния  софийски велможа Витомир от XIV в.  срв. Извъстия 1911, ІІ, 8-9.

         За българската иконогра­фия са интересни ликовете на св. Ивана Рилски и на св. Якима Сарандапорски (Осоговски), първият изписан на южната страна на югозападния стълб, а вторият на западната му страна. Те спадат към най-старите познати фрескови обра­зи на св. Ивана Рилски и на св. Якима, отъ XIV в., защото зографията в Рилския монастиръ и в Осоговския е нова и ликоветв на техните патрони са нови. Образът на св. Ивана Рилски от същия XIV в. ни е познат и от фреските на търновската църква Св. Петър и Павел, погрешно означен в копието на Народния музей като дело от XVII в. Тър­новската фреска представя св. Ивана Рилски гологлав, с разхвърлена коса. Гологлав е изобразен той и в боянската църква; но тази фреска едва ли е отъ първото (XIII в.) зографисване на църквата, с надпис в сръбска редакция. Образите на св. Ивана Рилски и на св. Якима Сарандапорски в Погановския манастир са по-късни, от началото на XVI в. ...

Някои от дрехите на светците в беловската църква се отличават с оригинална композиция. Такива са напр. сцената за отричането на апостола Петра от Исуса, сцената, дето войниците хвърлят жребие за Исусовите дрехи, съдът пред Пилата, тайната вечеря и др. Лю­бопитни са филоните на някои светци, покрити със завързани буквени орнаменти. По дрехиге на други светци личат орнаменти с френския герб fleur de lis. ...

Към древностите на беловската църква трябва да отнесем и каменния надпис , що открих при разкопките през 1909 г. вътре в ъгъла на църквата, дето са образите на ктиторите. Плочата е била донесена там от манастирските гробища и постлана с писмото на­долу при възобновението на манастира. Преда­нието на стари беловчани, че в църквата имало нейде плоча с писмо, помогна за откриването на паметника. Това показва, че не трябва да гле­даме на преданията винаги скептично, защото често в основата им лежи някой реален факт. Старината представя надгробна плоча от пясъчник, дълга 2-10 м., широка 0,62 м., дебела 8-10 см. Писмото по нея е в 14 реда, с хубави букви, които по типа си се отнасят към XIV—XV в. Поради ронливостта на пло­чата, надписът бе намерен пострадал още при откриването му. Сега  е повреден още повече. Би трябвало камъкът да се прибере на закрито място. Надписът е епитафия с доста поетично съдържание, което напомня старински някои езически надписи; покойният, като светско лице Янул, а като монах Яков, се обръща към живите съ думите: „Защо се учудвате, о человеци, като гледате моя гроб? Знайте, че и вие сте тленни, както мен; за­щото и аз бях като вас" и пр.

...

Кога през турското робство е бил запустял манастирът в Бълово, за това нищо не знаем.





Гласувай:
2



1. анонимен - Строительство деревянных РґРѕРјРѕРІ РёР· оцилиндрованного бревна
27.03.2012 09:14
[img]http://www.dom-beru.ru/d/136544/d/355723003_6.jpg[/img]

Деревянные дома

Деревянный дом - теплый, уютный, родной на все времена - самый востребованный на нашем строительном рынке. Сегодня популярны такие «деревянные» технологии, как дома из оцилиндрованного бревна, ручная рубка домов, конструкции из клееного бруса, брусовые и каркасные дома.

Любой объект, построенный по одной из этих технологий, будет иметь как недостатки, так и преимущества. Однако общими положительными качествами для всех домов из дерева будут следующие:

Низкая затратность строительного материала;
Экологичность и престижность строительного материала;
Минимальная необходимость отделки, что снижает стоимость работ;
Короткие сроки строительства.



[url=http://www.dom-beru.ru/]сколько стоит построить дом из оцилиндрованного бревна[/url]

[url=http://www.dom-beru.ru/stroitelstvo_pristroek_k_derevyanny]строительство пристройки к дому цена[/url]

[url=http://www.dom-beru.ru/otdelka_vannoy_v_derevyannom_dome]отделка ванной деревом[/url]

[url=http://www.dom-beru.ru/proektyscenoy]проекты небольших домов с двумя входами[/url]
цитирай
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031