Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2011 21:25 - Още един мит : Кога е построена църквата "Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско ?
Автор: bartol Категория: Туризъм   
Прочетен: 5748 Коментари: 0 Гласове:
2



Повод за настоящия постинг са зачестилите спекулации, че църквата  "Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско е построена през 1122 г. И още както споменава един съблогър относно посещението си в църквата  : "...На изпроводяк кметът ни рече много тайнствено, че цар Иван Шишман се е венчавал в тази църква..." 


image

Кога в действителност е съградена църквата в село Добърско ?

До стенописа където са изобразени ктиторите на този храм и техните имена стои надпис: ” Хасия ктиторът на този храм с големи трудности ходи в Йерусалим, поклони се на гроба Христов и на други свети места и като се върна съгради този храм в лето зркв. ” За първи път ктиторският надпис е обнародван от Христо Г. Данов, заедно с имената и на другите ктитори през 1884 година.

Както е известно от историографията през Средновековието и Византия и България и другите балкански държави са отчитали летоброенето от сътворението на света а не от Рождество Христово. Вместо с цифри годините се обозначавали с букви. Всяка буква отговаря на определено число. Приета е и формула за приравняване на летоброенето от Сътворението на света и от Рождество Христово. Това е коефициентът=5508. От годината по старото летоброене се изважда този коефициент и се получава годината след Христа. Има точна таблица по която са сравнени буквите и техните цифрови съответствия. (з=7000; р=100; к=20; в=2)От тук е видно че зркв=7122, откъдето 7122-5508=1614 от Рождество Христово.

image

На пода на църквата има мраморна плоча с изобразен двуглав орел около който в кръг се вижда надпис почти заличен от вековното стъпване върху него. Единствено по ясно от надписа се откроява година изписана с цифри-1122. Това е разчел и описал в пътеписите си известният български етнограф от края на XIXвек Васил Кънчов. Той приема тази година за съграждането на добърската църква. Макар да дава широко описание на селото и проблемите му през това време въпреки че е публикувал ктиторският надпис, В. Кънчов се подвежда в датирането на годината на построяването на църквата. Интерес буди изследването на друг виден български историк и етнограф Йордан Иванов. Десетина години след Васил Кънчов той посещава Добърско и старата църква. В книгата си “Български старини от Македония” публикува ктиторският надпис с годината на построяване на добърската църква.

За да обясним това разминаване в годините нека разгледаме какво символизира “Двуглавият орел”. Това е гербът на Византия до падането на Константинопол в ръцете на османците през 1454 г. След тази дата двуглавият орел става държавен герб на Русия, която изтъква приемствеността си с Източната Римска империя и поема ролята на закрилник и център на Православието. Интересното в нашият случай е ако приемем тази мраморна плоча че изобразява византийският герб, тогава как да си обясним наличието на година изписана с цифри. Същото важи ако приемем че това е и руски герб. Освен като държавен герб Двуглавият орел е символ и на Цариградската патриаршия през късното Средновековие-XVII-XVIIIвек. В краката му са изобразени скиптър и жезъл-символи на светската и духовна власт, каквито функции се е опитвала да упражнява Патриаршията над”рум милет”-православното население в Османската империя. По това време е започнало и изписването на годините с арабски цифри. Това ни навежда на мисълта че мраморната плоча в Старата Добърска църква е от XVIIвек и че изписаната година върху нея е 7122. Първата цифра 7 е заприличала на 1 поради стъпването през вековете върху плочата. Дори и ако до тук не сме убедили никого в правотата си то остава да си обясним още една подробност. Случайно ли е съвпадението на годината изписана с букви след ктиторският надпис и тази върху мраморната плоча, където в най-лошият случай от четири съвпадат три цифри. Може би по разумно и вярно е ако приемем че мястото където е изградена тази църква не е избрано случайно от ктиторите, тук вероятно е имало по стар християнски храм. Това обяснява и обстоятелството че в карта на Второто Българско царство местоположението на Добърско е отбелязано като църковно средище. Както споменахме вече Иван Шишман дарява на Рилският манастир всички села където манастирът има метоси. ”…и село Гнидобратско с разложките попове…”

image      Друг важен и интересен факт около този въпрос е стенописът на който е изобразен св. Никола Нови Софийски. Това е един известен български светец и мъченик, загинал за вярата през 1555 г. От неговото житие се знае че е родом от град Янина и като юноша забягва в София, заради притесненията и заплахите на турците, затуй че отстоявал вярата си. Тук става известен търговец и ревностен защитник на българщината и християнството. Принуден е да избяга във Влашко където влиза в дружината на Мирча войвода. По-късно се завръща в София. Убит е от турците с камъни в м. Ючбунар. Това че образа му присъства в Добърската църква ни подсказва няколко неща. В Добърско през XVII-XVIII век са живеели заможни хора занимаващи се с търговия. Основно изнасяли беломорски памук за европейските градове Виена и Буда, търгували и с град Дубровник. В селото и днес съществува фамилия Будини, в миналото наричани будимците. През 60-те години на ХХвек, когато е правен днешният път за гр. Разлог в м. Гробнините е открит камък с надпис: ”Да се знае Симо отиде за грод Виена. ”Преданието говори че Симо е добърски търговец, заминал за град Виена и повече никога не се върнал в родното село. Каква е съдбата на този Симо е неизвестно. Но в знак на вечната си любов и мъка по него, съпругата му Рахна поставя възпоменателният камък. Само хора с такова социално положение са могли да станат инициатори и дарители за построяването на църквата “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, въпреки пречките на официалната турска потисническа власт. Бидейки търговци те избират в техния храм да присъства светец приживе занимавал се с търговия. Това че от богатия пантеон на светците избират българският мъченик св. Никола Нови пък говори за народностното самосъзнание на ктиторите, нещо което заслужава да се подчертае. Всичко казано до тук също подкрепя основната ни теза относно времето на построяването и изографисването на Старата църква в Добърско. Твърдението че този именно стенопис е изрисуван 500 години след строежа на църквата звучи нелепо и несериозно.

В светлината на гореказаното очевидно е че за никаква царска венчавка не може да става и дума
.

по Георги Огнянов. "Традиция и духовност в село Добърско".



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031