До есента на 2020 г. на остров Св. Петър не са провеждани археологически проучвания. Липсват данни за постъпили случайно находки в българските музеи. Изключение прави един добре запазен каменен щок, открит южно от острова от водолази, които са го предали за съхранение в Националния исторически музей.

От 28.09 до 8.10.2020 г. са проведени първите редовни археологически разкопки на острова. Заложени са няколко сондажа на площ от 66 кв. м.

Положителни резултати от изследването на острова са постигнати в източния сектор на разкопките, където са локализирани две структури — ниски могили от натрупана привнесена пръст, затрупана с дребни камъни. В пръстта са открити фрагменти от амфори, купи, дебелостенни кухненски съдове. Намерени са и фрагменти от тънкостенни керамични съдове покрити с червен лак и черен фирнис. Интерес предизвиква и откриването на бронзов връх на триръба стрела.

От проведените разкопки и геологически проучвания извършени от гл. ас.д-р Стефан Велев (СУ „Св. Климент Охридски“) могат да се направят следните обобщения:

1. На днешния остров св. Петър е съществувало крайморско светилище. Ритуалът е бил натрупване на малки могили от пръст, покрити с камъни. На базата на откритите находки светилището се датира от края на V в. пр. Хр. Липсват находки, които могат да се датират за други епохи.

2. На острова няма никакви останки и податки за съществуването на каменен градеж, който може да се свърже с предполагаем храм, параклис или по-голяма църква.

3. Според проведеното геологическо изследване от д-р Ст. Велев, може да се каже с голяма степен на сигурност, че преди 2500 години, днешните острови св. Иван и св. Петър са били един остров, разделен на две отделни части в много по-късно време.

Археологическите разкопки са проведени под ръководството на проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей — София) и д-р Милен Николов (Регионален исторически музей – гр. Бургас). Проучванията са финансирани от Министерство на културата на Република България.
Нюзфронт