Постинг
28.05.2009 10:18 -
Средновековна църква "Свети Никола" - с.Слокощица, община Кюстендил (ХVІ в.)
Автор: bartol
Категория: Туризъм
Прочетен: 7780 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2009 12:16
Прочетен: 7780 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 28.05.2009 12:16
„Свети Никола“ е късносредновековна българска православна църква в село Слокощица, община Кюстендил.
1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.
Църквата се намира в края на горната махала на село Слокощица, в ляво от шосето, на левия бряг на рeка Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида, с външни размери 7 Х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването и е заменен със стреховиден. Изградена през ХVІ век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от сeло Осой, Дебърско, сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.
(Свети Никола)
Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 - 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците и търговците. През средновековието мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира в гр.Бари, Италия където се пазят и до днес.
В България денят на светеца - Никулден, се чества на 6 декември.
(Св.св.Архангели Михаил и Гавраил)
2. Литература.
* Захариев, Йордан - Село Слокощица.Антропо-географско изучаване. 1929 г.;
* Захариев, Йордан - Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН, с.250;
* Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.
1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.
Църквата се намира в края на горната махала на село Слокощица, в ляво от шосето, на левия бряг на рeка Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида, с външни размери 7 Х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването и е заменен със стреховиден. Изградена през ХVІ век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от сeло Осой, Дебърско, сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.
(Свети Никола)
Църквата носи името на Свети Никола или Свети Николай Мирликийски Чудотворец (270 - 343). Той е източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците и търговците. През средновековието мощите му са пренесени от италиански моряци от храма в Мира в гр.Бари, Италия където се пазят и до днес.
В България денят на светеца - Никулден, се чества на 6 декември.
(Св.св.Архангели Михаил и Гавраил)
2. Литература.
* Захариев, Йордан - Село Слокощица.Антропо-географско изучаване. 1929 г.;
* Захариев, Йордан - Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН, с.250;
* Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.
Следващ постинг
Предишен постинг
покривът е отвратителен
цитирайПрав си - направо е чудовищен и църквата прилича по скоро на алпийска хижа или вила. Преди време разговарях с един от местните "спонсори" на ремонта. Човекът е строителен предприемач и обясни, че покривната конструкция е умишлено изпълнена в този и вид, за да може под стрехите да се съхраняват масите и пейките за общоселските тържества и курбани (виждат се и на първата снимка). За възможността църквата да се превърне в туристическа забележителност явно никой не се е и замислял. Общината също нехае, въпреки че има цял отдел по туризъм. За съществуването на средновековни църкви на територията на Кюстендилска община никой от служителите не беше и чувал. А би могло да се разработят чудесни маршрути за посещение Кюстендил - Слокощица - Таваличево - Раждавица - Горановци. Ако към това се прибавят и няколко прекрасни като архитуктура възрожденски църкви в района, които също тънат в забвение и разруха наистина има какво да се види.
Но макар и лош покривът поне предпазва църквата от по тежки разрушения, и все някога може и да дочака и нова по успешна реставрация. В селото е имало още две късносредновековни църкви, които са били запазени в началото на ХХ- век.За съжаление "Свети Димитър" е напълно разрушена и от нея няма и помен. От "Свети Архангел" по твърдения на местните са запазени основите в селските гробища.
В "Свети Никола" не успях да вляза, тъй като селският свещеник е почти неоткриваем. За това какво е състоянието на стенописите от края на ХІХ век. и има ли и по стари живописни слоеве, не можах да открия никаква друга информация.
цитирайНо макар и лош покривът поне предпазва църквата от по тежки разрушения, и все някога може и да дочака и нова по успешна реставрация. В селото е имало още две късносредновековни църкви, които са били запазени в началото на ХХ- век.За съжаление "Свети Димитър" е напълно разрушена и от нея няма и помен. От "Свети Архангел" по твърдения на местните са запазени основите в селските гробища.
В "Свети Никола" не успях да вляза, тъй като селският свещеник е почти неоткриваем. За това какво е състоянието на стенописите от края на ХІХ век. и има ли и по стари живописни слоеве, не можах да открия никаква друга информация.
3.
tarbo -
май е имало стари слоеве стенописи, но въобще не съм сигурен къде би трябвало да съм чел това.
28.05.2009 13:54
28.05.2009 13:54
Иначе и свети Иван в Пастух е била без покрив, но реставрацията е съвсем прилична, а не такава уродливост.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Църкви, параклиси и манастири в Асеновградско
2. Асеновград - малкият Ерусалим
3. Средновековната църква в с.Беренде
4. Църкви в Община Мездра
5. Средновековните църкви в България
6. Българските средновековни църкви
7. Белчин - църкви и други забележителности
8. "Свети Никола" - с.Марица, Община Самоков, Софийска област.
9. "Свети Димитър" - с.Паталеница, община Пазарджик
10. Църквите в София
11. Галерия Мартин Митов : Православна България
12. Галерия Julian's Site : Църкви и манастири
13. Църквите във Варна
14. Созопол - църкви, параклиси и други забележителности
15. Манастири и църкви в Ниш, Сърбия
16. Църквите във Велико Търново
17. Църквите в Несебър - 1
18. Туризъм България
19. Галерия Сrazywolf : Църкви и манастири
2. Асеновград - малкият Ерусалим
3. Средновековната църква в с.Беренде
4. Църкви в Община Мездра
5. Средновековните църкви в България
6. Българските средновековни църкви
7. Белчин - църкви и други забележителности
8. "Свети Никола" - с.Марица, Община Самоков, Софийска област.
9. "Свети Димитър" - с.Паталеница, община Пазарджик
10. Църквите в София
11. Галерия Мартин Митов : Православна България
12. Галерия Julian's Site : Църкви и манастири
13. Църквите във Варна
14. Созопол - църкви, параклиси и други забележителности
15. Манастири и църкви в Ниш, Сърбия
16. Църквите във Велико Търново
17. Църквите в Несебър - 1
18. Туризъм България
19. Галерия Сrazywolf : Църкви и манастири