„Успение Богородично“ е възрожденска българска православна църква в град Кюстендил.

       1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.
Намира се в централната част на град  Кюстендил, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. като митрополитска църква в махалата "Градец" (Варош), на мястото на средновековната църква „Свети Никола”. По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие, с външни размери 23,60 Х 14,40 м. Предполага се че иконостасът в женското отделение е първоначалният и след преустройството на църквата през 1833 г. е направен големия иконостас на олтара. Стените са изпълнени от ломен камък и сантрачни скари с масивен корниз (вълчи зъб). Колоните в наоса са дървени. От първия етап са запазени ценни икони, вкл. една от началото на 19 век от Тома Вишанов. Олтарните двери (16-17 век) са реликва от църквата „Свети Никола”. През 1820 г. в двора на църквата е построено килийно училище. Вторият строителен етап е извършен през 1833 г. по времето на митрополит Артемий. Тогава са изградени нартекс от север и запад, свещоливница и костница. Олтарните двери са дело на Стойчо Фандъков от село Пещера, Пернишко и сина му Димитър. След Освобождението северно от църквата на мястото на килийното училище е построена през 1883 г. от майсторите Ризо Петров и Тоне Петрев църковна камбанария с квадратен план и височина 11 м.



През третия строителен етап през 1887 г. са изградени трите купола с барабани над централния кораб от майстор Ризо Дюлгер и изписани от художника Иван Доспевски. Иконите са изпълнени от зографите Христо Димитров, Иван Доспевски (1872-4), Евстати Попдимитров и др. По късните преустройства  се отнасят до остъкляване на нартекса (1894), разширяване на галерията за църковния хор (1914) и др. В църквата е погребан митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.
       Църквата е архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение”. Действащ храм на Българската православна църква.

       2. Литература.
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.408-9;
* Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд.РИМ - Кюстендил, печат.Дийор Принт ООД, с.68;

на олтарните врати на втория етаж?

Предполагам че олтарните врати от Свети Никола са вградени в съществуващия иконостас, тъй като се отличават по своята изработка - имат пищна резбована украса. Какво имаш пред вид за втория етаж ?

който играе ролята на женско отделение. там има друг иконостас и точно там са олтарните двери от 17 век. аз лично не съм ги виждал. Но ако говориш с поп Венци, може и да успееш да ги снимаш.

точно първата снимка е тази, която исках и аз самата да направя, като до нея поставя/за сравнение/ фотос от 30-те г. на XX в./ Храмът е бил без ограда, буквално от улицата човек е влизал като в дома си!
Сега, сега е различно, висока ограда със заострени върхове обкръжава храма. Казват че е нужно да се опази двора на общото пространство на църквата и килийното училище. Обаче тази ограда е бариера за миряните/в съзнанието си трябва да я преодолееш преди да минеш през портата/, всяка преграда, отдалечава !!! Аз замислях да започна малка, лична война и да се върне миналото, обаче осъзнах, че моят глас ще бъде глас в пустиня и.........замълчаш.:(
Само преди години, преди кредитнитe милионери да станат спомоществуватели на църковното настоятелство, та, тогава в градинката на храма се виждаха граждани, които четяха вестници, деца играеха.....сега е чисто, стерилно чисто, но и пусто..........
Отделен пост заслужава митрополит Иларион Ловчански и Кюстендилски.
Има и костница в храма, има и една чудодейна икона, пред която не трябва да се изричат молитви, защото се сбъдват, но Божия промисъл понякога е твърде неразбираем за простосмъртните.:)

Получи се дълъг коментар, но пък сърцат, няма как да отречете.:)
Поздрави!
При първа възможност ще допълня темата.

в недобро състояние, там седяха по пейките да пушат и пият. Сега е направен красив парк, в който никой не ти забранява да влизаш.

http://tarbo.blog.bg/drugi/2009/09/20/oltarni-vrati-ot-17-vek.400709