Постинг
29.07.2009 15:48 -
Осоговски манастир "Свети Йоаким Осоговски" - гр.Крива Паланка, Република Македония
Автор: bartol
Категория: Туризъм
Прочетен: 12701 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2009 16:16
Прочетен: 12701 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 29.07.2009 16:16
На пръв поглед постингът изглежда не съвсем на място, защото Осоговският манастир се намира извън територията на Кюстендилска област, в Република Македония. От друга страна близостта му до гр.Кюстендил - отдалечен е на около 40 км. от Кюстендил, го прави най-близкия и значим източноправославен манастир в района. Ето защо за туристите, посещаващи Кюстендил, Осоговският манастир е близка дестинация, която заедно с няколко други обекти - късносредновековната църква "Свети Никола" от ХVІ-ХVІІ век в с.Търново, община Крива Паланка и средновековната църква "Свети Никола" в с.Псача от ХІV век. (община Ранковце) заслужават да бъдат посетени ...
„Свети Йоаким Осоговски“ е православен манастир в Република Македония, разположен в близост до град Крива паланка.
1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености .
Манастирът "Свети Йоаким Осоговски" се намира на около 3 км. от гр.Крива Паланка в полите на Осоговската планина, в местността "Бабин дол".
Манастирът има дълга история. В житието на Свети Йоаким Осоговски се посочва, че по времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор од Овче Поле, с монашеско име Теофан е основал манастира и погребал в манастирската църква мощите на светеца. Манастирът се споменава за пръв път по времето на българския цар Калоян (1196-1207). В Карловецкия летопис (от ок. 1505 г.) се споменава, че сръбският крал Стефан II Милутин (1282-1321) е изградил църква, посветена на Свети Йоаким Осоговски. В 1330 г. сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) спира в манастира преди битката при Велбъжд (Кюстендил). Турският султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481) в 1436 г. също посещава манастира по време на военен поход за завладяване на Босна. През втората половина на XVI век манастирът запада и обеднява и монасите търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Игуменът на манастира Геврасий и кюстендилския митрополит Висарион, след земетресението през 1585 г., което поврежда значително манастирските сгради, заминават за Русия за да търсят финансова помощ за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района. Известният турски пътешественик Евлия Челеби пише за разцвет на манастира през ХVIIв. През 1683 г. манастира посещава и сръбският патриарх Арсений III Черноевич.
От средата на ХVІІІ век до средата на ХІХ век няма данни за дейността на манастира, поради което се предполага че през този период той е бил разграбен, опожарен и изоставен. През 1847 г. със спомоществователството на Хаджи Стефан Бегликчията од Крива Паланка, започва изграждането на голямата манастирска црква посветена на Свети Йоаким Осоговски. Църквата е осветена през 1851 г. Голямата манастирска черква е монументална каменна сграда с артика и куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов-Зографски* от рода Рензовци от Дебърско и е завъшен от него в 1851 г. Стенописите са дело на зографа Димитър Антонов Попрадишки, който работи тук многократно от 1884 до 1945 г., заедно с иконописците от с. Тресонче - Григорие Петров, Аврам Дичев и Мирон Илиев от Дебърската школа. Киворият до западния зид съхранява мощите на Св. Йоаким Осоговски.
За малката манастирска църква "Рожденство на Света Богородица" се предполага, че е изградена в края на XI век, и обновена по времето на сръбския крал Стефан ІІ Милутин. Обновена е през втората половина на ХІХ век.Църквата е изградена във формата на вписан кръст, с полукръгли сводове и осемстенен купол над централната част и по малък купол над притвора. От най-старите стенописи са запазени само фрагменти од орнаментика на северната стена в олтара. Интериорът на църквата днес е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров - основоположника на Самоковската иконописна школа. В черквата има извор - аязмо със светена вода.
2. Литература.
* Михаjловски, Jордан. Манастир Свети Jоаким Oсоговски: (Кривопаланечко). - Крива Паланка: Настоjателство на манастирот Св. Jоаким Осоговски, 1991.
* Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири, ИК "Климент Охридски",София 2001.
...
„Свети Йоаким Осоговски“ е православен манастир в Република Македония, разположен в близост до град Крива паланка.
1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености .
Манастирът "Свети Йоаким Осоговски" се намира на около 3 км. от гр.Крива Паланка в полите на Осоговската планина, в местността "Бабин дол".
Манастирът има дълга история. В житието на Свети Йоаким Осоговски се посочва, че по времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор од Овче Поле, с монашеско име Теофан е основал манастира и погребал в манастирската църква мощите на светеца. Манастирът се споменава за пръв път по времето на българския цар Калоян (1196-1207). В Карловецкия летопис (от ок. 1505 г.) се споменава, че сръбският крал Стефан II Милутин (1282-1321) е изградил църква, посветена на Свети Йоаким Осоговски. В 1330 г. сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) спира в манастира преди битката при Велбъжд (Кюстендил). Турският султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481) в 1436 г. също посещава манастира по време на военен поход за завладяване на Босна. През втората половина на XVI век манастирът запада и обеднява и монасите търсят финансова помощ от Дубровнишката република. Игуменът на манастира Геврасий и кюстендилския митрополит Висарион, след земетресението през 1585 г., което поврежда значително манастирските сгради, заминават за Русия за да търсят финансова помощ за възстановяването на повредените манастирски и църковни сгради в района. Известният турски пътешественик Евлия Челеби пише за разцвет на манастира през ХVIIв. През 1683 г. манастира посещава и сръбският патриарх Арсений III Черноевич.
От средата на ХVІІІ век до средата на ХІХ век няма данни за дейността на манастира, поради което се предполага че през този период той е бил разграбен, опожарен и изоставен. През 1847 г. със спомоществователството на Хаджи Стефан Бегликчията од Крива Паланка, започва изграждането на голямата манастирска црква посветена на Свети Йоаким Осоговски. Църквата е осветена през 1851 г. Голямата манастирска черква е монументална каменна сграда с артика и куполи. Храмът е изграден за четири години от изтъкнатия майстор Андрей Дамянов-Зографски* от рода Рензовци от Дебърско и е завъшен от него в 1851 г. Стенописите са дело на зографа Димитър Антонов Попрадишки, който работи тук многократно от 1884 до 1945 г., заедно с иконописците от с. Тресонче - Григорие Петров, Аврам Дичев и Мирон Илиев от Дебърската школа. Киворият до западния зид съхранява мощите на Св. Йоаким Осоговски.
За малката манастирска църква "Рожденство на Света Богородица" се предполага, че е изградена в края на XI век, и обновена по времето на сръбския крал Стефан ІІ Милутин. Обновена е през втората половина на ХІХ век.Църквата е изградена във формата на вписан кръст, с полукръгли сводове и осемстенен купол над централната част и по малък купол над притвора. От най-старите стенописи са запазени само фрагменти од орнаментика на северната стена в олтара. Интериорът на църквата днес е изцяло покрит със съвременни стенописи. Иконостасът пази две забележителни икони, зографисвани вероятно от Христо Димитров - основоположника на Самоковската иконописна школа. В черквата има извор - аязмо със светена вода.
2. Литература.
* Михаjловски, Jордан. Манастир Свети Jоаким Oсоговски: (Кривопаланечко). - Крива Паланка: Настоjателство на манастирот Св. Jоаким Осоговски, 1991.
* Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири, ИК "Климент Охридски",София 2001.
...
Средновековният произход на името на сел...
ГЛЪТКА ЧИСТ ВЪЗДУХ... НАД КРЕМИКОВЦИ
Чудото на Кукленския манастир в разказ и...
ГЛЪТКА ЧИСТ ВЪЗДУХ... НАД КРЕМИКОВЦИ
Чудото на Кукленския манастир в разказ и...
Търсене
Блогрол
1. Църкви, параклиси и манастири в Асеновградско
2. Асеновград - малкият Ерусалим
3. Средновековната църква в с.Беренде
4. Църкви в Община Мездра
5. Средновековните църкви в България
6. Българските средновековни църкви
7. Белчин - църкви и други забележителности
8. "Свети Никола" - с.Марица, Община Самоков, Софийска област.
9. "Свети Димитър" - с.Паталеница, община Пазарджик
10. Църквите в София
11. Галерия Мартин Митов : Православна България
12. Галерия Julian's Site : Църкви и манастири
13. Църквите във Варна
14. Созопол - църкви, параклиси и други забележителности
15. Манастири и църкви в Ниш, Сърбия
16. Църквите във Велико Търново
17. Църквите в Несебър - 1
18. Туризъм България
19. Галерия Сrazywolf : Църкви и манастири
2. Асеновград - малкият Ерусалим
3. Средновековната църква в с.Беренде
4. Църкви в Община Мездра
5. Средновековните църкви в България
6. Българските средновековни църкви
7. Белчин - църкви и други забележителности
8. "Свети Никола" - с.Марица, Община Самоков, Софийска област.
9. "Свети Димитър" - с.Паталеница, община Пазарджик
10. Църквите в София
11. Галерия Мартин Митов : Православна България
12. Галерия Julian's Site : Църкви и манастири
13. Църквите във Варна
14. Созопол - църкви, параклиси и други забележителности
15. Манастири и църкви в Ниш, Сърбия
16. Църквите във Велико Търново
17. Църквите в Несебър - 1
18. Туризъм България
19. Галерия Сrazywolf : Църкви и манастири