„Свети Архангел Михаил“ е средновековна българска православна църква  до  село Сапарево, община Сапарева баня, област Кюстендил.







1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.

Църквата се намира на около 1,5 км. югоизточно от селото, в долината на малък поток, в полите на Рила.

Построена е през втората половина на ХV в., от когато са запазени до сега южната и част от източната стена. Малка еднокорабна  сграда с вътрешни размери: 4,94 м дължина, 3,40 м ширина, 3,69 м височина и дебелина на стените - около 70 см. Църквата е с полуцилиндричен свод, с една апсида и протезисна ниша на източната стена и малко прозорче на южната стена.
Открояват се два основни строителни периода. Южната и част от източната стена са от средновековната епоха. Останалата част от църквата е изградена през Възраждането. Един надпис в люнета на източната стена отнася възстановяването на църквата към 1863 г.
Размерите на църквата и характерът на стенописната декорация предполагат, че първоначално църквицата е била храм на манастир, метох или скит (Това, че някога на мястото е имало християнски комплекс, разрушен от турците, се потвърждава и от разкритите основи на същия при изкопните работи на новата сграда през 1997 г.). Църквата е основно ремонтирана през 1895, 1977 и през 1997 г. когато от запад е построен и открит притвор.


Общ изглед на новопостроения манастир.

Църквата е манастирообразуващ фактор - през 1997 г. около църквата са изградени нови постройки, камбанария и масивна ограда, които заедно с църквата оформят манастирския комплекс на едноименният манастир.  На освещаването на новата сграда на манастира на 8 ноември 1997 г. – на Архангеловден, присъствува и патриарх Максим. Манастирът не е действащ.


Св.Йоаким Осоговски (Сарандапорски) - южна стена


Св.Прохор Пчински - южна стена


Свети Спиридон и неизв.светец - южна стена

Запазени са част от средновековни стенописи от ХV и ХVІ век, като доколкото църквата все още не е била обект на подробно проучване, възможно е част от тях все още да са неразкрити - под по-късната варова мазилка. На източната стена и в апсидата са запазени части от композициите "Мелисмос" (образите на Св.Йоан Златоуст, Св.Григорий богослов, С.Кирил Александрийски, Св.Дионисий Ареопагит, Свети Никола и ангел с рипида), "Поклонение на жертвата" (образът на Св.Спиридон Тримитунитски) и "Благовещение". От стенописите на южната стена са запазени част от изображенията в най-долния регистър : Свети Спиридон и неизвестен архиерей с литургични свитъци,  части от сцената "Борбата на Яков с ангела", Свети Прохор Пчински, фрагмент от "Тайната Вечеря" и Свети Йоаким Осоговски (Сарандапорски). И върху източната и върху южната стена сигнатурите над образите са на български , а надписите по свитъците - на гръцки език. Анализът на изображенията и надписите в наоса разкрива два различни художествени периода на изписване. Стенописите върху източната стена са от края на ХV век. Тези върху южната стена са рисувани по-късно, вероятно в началото на ХVІ век. Със своята стенописна украса църквата "Свети Архангел Михаил" до село Сапарево е забележителен паметник на българското средновековно изкуство.


Св.Спиридон Тримитунтски - източна стена


Св.Йоан Златоуст и Св.Григорий Богослов - апсида


Св.Григорий Богослов и Св.Кирил Александрийски - апсида


Ангел с рипида, Св.Дионисий Ареопагит и Св.Никола - апсида - долен регистър


Цар Соломон от "Благовещението" - източна стена


Богородица от "Благовещението" - източна стена

2. Литература.
* Коритаров, В. - Сапарева баня, пътеводител, 1988 г., с.55;
* Шанов, Хр. - Сапаревските манастири, в-к "Маскедония", бр.18 от 05.05.1993 г., с.4;
* Геров, Георги - Стенописите от църквата "Св.Архангел Михаил" край село Сапарево", списание "Изкуство", 1994 г., кн.14, с.10-14;