„Света Богородица"" е късносредновековна българска православна църква до село Пастух, община Невестино, област Кюстендил.

Бях чувал за нея отдавна и исках да я разгледам, но това ми се удаде едва на 14.11.2009 г.  Времето беше слънчево, река Струма - мътна, но спокойна.  Както обикновено намирането на развалините се превърна в истинско приключение - лутане по баирите, консултации по телефона с колега, който беше наясно къде се намира.  Резултата си заслужаваше, въпреки, че и тук разрухата е на път да унищожи много скоро и този паметник.





1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.

Църквата се намира на 3 км. източно от село Пастух, в местността "Скалето" (наричана още "Градището", "Дукяно", "Пааланката" и "Калугерица"), върху височина с два заоблени върха.  На южния връж са запазени останки от крепостен зид. Църквата е построена в поодножието на северния връх. Представлява еднокорабна едноапсидна църква с външни размери 6,50 Х 3,80 м. Изградена през XVI век от ломени камъни, на места са използвани тухли и керемиди, споени с бял хоросан. Стените са запазени на височина от 1 до 2,70 м. (апсидата).


Йордан Иванов посочва 1557 г. като дата на изписването на църквата въз основа на ктиторския надпис, който е бил запазен при посещението му през 1906 г. Според ктиторския надпис,  ктитори на храма са селяни от съседното село Блато, област Кюстендил. Надписът е бил запазен на канарата при развалините на средновековната крепост. Текстът на надписа е публикуван в книгата му "Северна Македония" и  част от него гласи :
         
""" Изволениемь отца и поспешениемь сина и сьвьршение Исуса Христа, изписа се святий божествений храмъ святие Богородице нашей Маріа в 7065 (1557) потоу ктитори село Блато, некто мало, некто много ..."""



Цялата вътрешност на църквата е била изписана. През 1978 г. (срв.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л.)  все още са били съхранени отделни фрагменти от стенописите. Понастоящем от тях не е останало нищо. Църквата е труднодостъпна, изложена на непосредственото действие на природните стихии и силно пострадала от иманярските набези. Тя бавно, но сигурно се руши. Необходими са спешни мерки за запазването и реставрирането и.



2. Литература.
* Йордан Иванов - Северна Македония, София, 1906 г., с.406;
* Константин Иречек] - Княжество България, Пловдив, 1899 г., с.539 и сл.;
* Марди, В. - Бабикова - Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата "Св.Богородица" на градището при с.Пастух, Кюстендилско за паметник на културата. София, 1969 г., Архив НИПК;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25
* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.585.




И няколко снимки, които ми предостави един мой приятел, с чиято помощ успях да открия църквата, заснети на 03.05.2008 г.

Разбира се от твое име.

пускай го, това се отнася за всички минали и бъдещи постинги, като можеш и да ги редактираш и преработиш. Още повече че почти всички материали и снимки съм качил и в Уикипедия.

Поздравления за Бартол. Истински българин.
Текстът е перфектен, както и снимките. Професионално.
Добре е да се прецизират имената на местностите. Цялата местност откъм страната на селото, от върха до реката, се нарича Градище, има и подимена за отделни места. Ще ги уточня допълнително. Обратната, западната страна на хълма се нарича Заград. Тя е махала Локвата и др. Мястото под хълма, покрай реката по посока на църквата Света Троица се нарича Дюкяните, после идва Лаго, а около църквата - Селище. По-широката местност се нарича Попова череша. Високо горе в северна посока месността се нарича Падарницата. Интересно е да се разгадае етимологията на местностите и евентуалната и взаимосвързаност. Да се видят легендите. Прекопаник /има легенда за прекопаване на водопрод/.