"Свети Никола"" е  късносредновековна българска православна църква в село Марица, община Самоков, Софийска област.

Село Марица се намира  в полите на Рила, по горното течение на река Марица, между гр.Долна баня и курорта Боровец.  Църквата е в края на селото. Ключовете държи селския свещеник, който обитава малка къщичка в двора на новата църква. Човекът е любезен и на драго сърце ще Ви заведе до  старата църква, която отключва със стар железен ключ дълъг две педи. Църквата е прекрасна – и като архитектура и като стенописна украса. За съжаление средствата за поддръжката и са малко, зидарията се е напукала отвън, напукани са и безценните стенописи в старата и част. Туристи почти не минават, въпреки, че както каза отецът, в миналото (преди 20 години) са идвали многобройни организирани групи с автобуси, дори от ГДР. Не е за вярване че подобен бисер на изобразителното ни изкуство е забравен, въпреки че е на километри от един от най-известните ни зимни курорти  …

 

   
Общи изгледи към църквата.

1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености.

”Свети Никола” е бившата енорийска църква на село Марица. Намира се в югоизточната част на селото. Построена е през последните десетилетия на ХVІ век. Еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. и вътрешни размери : 5,4 м. дължина, 3,6 м. ширина и 3,2 м. височина. Дебелите до 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан.

На източната стена на църквата, отляво на апсидата, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен ктиторски надпис. Макар и частично повреден, може  де са реконструира следния текст : """ [ Тази църква на Свети Никола по ]строи се[ ло Ма ]хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман."""

Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи :"" "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме султань Махмудово турско царство 1830 сене."""

1  2
1. Надпис над западния портал на новата пристройка от 1830 г.
2. Изображение на Св.Никола в патронната ниша над западния портал

През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на нартекс. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961-1970 г. Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.

1     2
1.Старата църква                                                  2. Интериор

Стенописите от ХVІ век са изпълнени на два етапа.  

Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената "Страшният съд" на западната фасада, запазени след разрушаването на стената по време на разширяването на църквата през 1830 г., както и украсата на апсидната конха, състояща се от изображенията на "Богородица Ширшая небес" и композицията "Поклонение на жертвата" (Мелизмос), включваща образите на Григорий Нисийски, Йоан Златоуст, два ангела, Василий Велики и Атанасий Александрийски.

1                 2
1. Св.Йоан Златоуст - детайл от сцената "Поклонение на жертвата" и
2. Св.Василий Велики - детайл от сцената "Поклонение на жертвата"

Останалата част от църквата е изписана няколко години по късно, върху варова мазилка.

Долния регистър на наоса ( на височина до 2 м.) обхваща на източната стена ктиторския надпис, заедно с протезисната ниша под него на север и Свети Стефан - на юг.  Като продължение на "Поклонение на жертвата" в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски, а на северната стена е сцената "Видението на св.Петър Александрийски. На южната стена на наоса са светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията "Моление" (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър.

1        2
1. Св.Стефан - източна стена на олтара.
2. Светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски  - южна стена на олтара.

3   4
3. "видението на св.Петър Александрийски" - северна стена на олтара.
4. Св.Теодор Тирон, Св.Теодор Стратилат и Св.пантелеймон - южна стена на наоса - долен рег.

5   6
5. Св.св.Козма и Дамян - южна стена на наоса - долен рег.
6. Дейсис - сев.стена на наоса - долен рег.


Св.Георги и Св.Димитър

Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан фриз с медальони на светци в правоъгълни рамки - на южната стена : Кирил Александрийски, Андрей Критски, Ипатий Гангърски, Епифаний Кипърски и Софроний Йерусалимски, и на северната : Игнатий Богослов, Герман патриарх Константинополски, Поликарп Смирненски, Григорий Декаполит и дионисий Ареопагит.

  1.     2
Св.Герман патриарх Константинополски - северна стена на олтара - фриз
Св. Яков Персиец - сев.стена на наос - медальонен фриз.

В наооса над изображенията от долния регистър също е изписан фриз с кръгли медальони на светци - на южната стена : пет повредени изображения, последвани от образите на светците Евстатий, Агапий и още едно повредено изображение, на северната стена :  медальони на светците Мисаил, Азарий, Трифон, бюстово изображение на Свети Никита и отново медальоне на светците Яков Персиец, Мина, Виктор и Викентий.

1.    2
1. Св. Мина - медальонен фриз.
2. Св. Виктор - сев.стена на наоса - медальонен фриз.

Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена "Благовещение", разположена от двете страни на апсидната конха  : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно - Дева Мария. На южната стена следват сцените "Рождество Христово", "Сретение Христово", "Кръщение Христово", "Възкресение Лазарово", "Влизане в Йересалим" (Цветница, Впод господен). На северната стена са сцените "Съдът на Пилат", "Разпятие Христово", "Оплакване", "Жените мироноски на гроба" (Камък господен) и "Възкресение" (Слизане в ада).

1     2
1. Рождество Христово                                        2. Сретение Господне

3   4
3.Кръщение Христово                                         4. Възкресение Лазарово

5   6
5. Влизане в Йерусалим                                     6. Съдът на Пилат

7  8
7.Разпятие Христово                                            8.Оплакване

9  10
9.Жените мироноски на гроба                        10 Възкресение

Композицията "Възнесение" е разделена на две части : - долната част "Възнесение : Богородица и апостолите" е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената "Благовещение", а горната част "Възнесение Христово" е в зенита на свода. В зенита на свода следват главната композиция "Христос Пантократор" (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на Богородица,  Йоан Кръстител и ангели и западно от него - по малко изображение на "Христос Емануил" (Спасител). Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци - на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей,Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.

1   2
1.Възнесение-Христос в слава - зенит           2. Христос Емануил - зенит на свода
на свода         


  Христос Пантократор - зенит на свода.

Стенописите от ХVІ век се отличават със своя опростен и неподправен стил и се доближават до изящната прстота на раннохристиянското изкуство и на комниновата епоха.

Стенописите от ХІХ век в пристройката са изпълнени от самоковски зографи, като най-вероятно главен майстор е бил Иван Иконописец от Самоков (1795-1854). Върху зенита на свода са изобразени  "Христос Ангел от Великия съвет" и "Йоан Предтеча". На северната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Ръкополагане за дякон", "Ръкополагане за епископ" "Св.Никола избавя трите девици от блудство" и "Св.Никола разрушава идолите" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Мойсей, Давид, Илия, Елисей и Исай.

На южната стена са изобразени сцени от Житието на Свети Никола : "Свети Никола спасява давещия се", "Св.Никола спасява кораб от потъване", "СвНикола се явява на цар Константин" и "Св.Никола избавя тримата невинни от смърт" и медальонен фриз с изображенията на петимата пророци : Захарий, Соломон, Йезекил, Даниил и Авакум.

Стенописите в църквата са художествен паметник на културата от национално значение (ДВ бр.100, 1969 г.).


2.  Реставрация.
Изставена и почти запустяла след изграждането на новата селска църква в началото на ХХ век, старата църква "Св.Никола" започва бързо да се руши. Пропукването на свода и честите наводнения, налагат провеждането на обширни укрепителни работи, с което се заема  в края на 50-те години на миналия век новооснованият Национален институт за защита на паметниците на културата. След близо 10- годишна работа, творческият колектив на Института, ръководен от арх.Н.Мушанов, художник-реставратора Б.Илиева и инженер В.Венков завършва през 1970 г. консервацията и реставрацията на архитектурата и стенописите, като възвръща паметника на българския народ.

3.  Литература.
*  Захариев, В. Една забравена старина, в-к Мир, бр.7622, 19.ХІ.1925 г.;
* Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, В : ИБАИ, V/1928-29, с.338-340;
* Божков, Атанас, Два ценни паметника на българската монументална живопис от ХVІ и ХVІІ век. – Изкуство, ХV/1965 г. ,№ 9, с.3-12;
* Панайотова, Д. Старата църква в с.Марица , В : Арх.,VІІ/1965 г., бр.4, с.20-30;
* Венков, В., Консервация на църквата „Св.Никола” в с.Марица,  МПК, VІІ/1967, № 1;
* Каменова, Т. Научно мотивирано предложение за обявяване стенописната украса на църквата „Св.Никола” в с.Марица – Самоковско за паметник на изобразителното изкуство, ИПК, София, 1968 г.;
* Марди-Бабикова, В., Още един ценен паметник запазен за поколенията, в-к „Вечерни новини”, от 4.ХІ.1970 г.
* Чилингиров, Асен, Църквата „Св.Никола” в село Марица, София, изд.”Български художник”, 1976 г. , 160 с.;
* Коева, Маргарита, Йокимов Петър и Стоилова, Любинка, Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.), София, 2002, АИ”Проф.Марин Дринов”, с.45-46;

4. Вижте още.
Две чудесни страници със снимки от църквата. Но легендата че в нея са изобразени комит Никола и синовете му Давид, Самуил и Мойсей не е вярна.
 
www.seebg.net/CSvetiNikolaiDB/TcarkvaSvetiNikolaiDB.swf 

chochkobg.multiply.com/photos/album/33/33

Не си написал още една причина там да не ходят много туристи - църквата е насред циганската махала и не е много безопасно.

хубав пост ... аз ходих ноември месец, попа каза да дойда напролет ,щото сега го мързи да ми отвори ... иначе верно е в циганската маала ,ама не ми се видяха опасни братятя роми :)

По точно : от едната страна на църковния двор има цигански къщи, от другата страна има улица на която къщите са български. И посещението е съвсем безопасно. Единственото условие е да се мотивира селския свещеник да се поразходи от дома си до новата енорийска църква на около 100-тина метра разстояние.

:))

от едната страна на двора има циганска къща но това не значи че тя се намира
насред циганската махала наоколо има и български къщи отгоре на това храмът
е прекрасен и има дългогодишна история заслужава си да бъде посетена от туристи

[quote=анонимен]хубав пост ... аз ходих ноември месец, попа каза да дойда напролет ,щото сега го мързи да ми отвори ... иначе верно е в циганската маала ,ама не ми се видяха опасни братятя роми :)
[/quoвсе пак това е църква а не кафене в което можеш да ходиш когато ти скимне
и наистина "братята роми"не са опасни

Ziganite ni vaobste ne sa opasni i na nikogo ne pre4at,jalkoto e 4e si namirame opravdania postjnno ,a vsastnost zakvata e mnogo zenna i na vsjkade po sveta bixa j ozenili i gordjli s nej.Triabva da se pomisli po vaprosa,ve4e imame stabilen Kmet(kmetiza) na kojto moje da se raz4ita zastoto e inteligentna i umna .