„Свети Георги“ е средновековна българска православна църква в град Кюстендил.


("Свети Георги" - общ изглед)

             1. Местоположение, история, архитектурни и художествени особености .

Църквата се намира в кюстендилския квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Село Колуша (средновековното село Коласия) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.

Църквата е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с  размери  10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб".

Според архитектурните и; особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането и може да се отнесе към края на Х - началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността и са разкрити стенописи от началото на XII век, XV –XVI век и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци — Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина както и от светиците Варвара , Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на в.Сава Сръбски и на св.Йоан Бабтийски. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.


(Свети Никола)
         По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на ХIX век. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878-1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата носи името на Свети Георги Победоносец (ок. 284 - ок. 305)-  воин и пълководец по времето на Римската империя, един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.

Църквата чества деня на светеца на 6 май.

(Свети Ермолай)
               2. Реставрация

Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението - през 1878-1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.

Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов.

През 1974-76 г.  Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 - 1985 г. от арх.Христина Станева и худ.рест. Люба Красовска.

След 1990 г. реставрационните работи са ръководени от Аблена Мазакова, а в последния етап - 2004 г. от Боряна Дживджанова.

През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявена в нейните средновековен вид, обем и пропорции.

През 1990 г.  започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи.

Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

(Свети Дамян)
               3. Литература.

*  Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирванияя, София, 1906 г.

* Грабар, Андрей - Няколко средновековни паметници из Западна България. В : ГНМ, 1921 г.

*  Мавродинов, Никола. -  Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г.

*  Василиев, Асен. - Художествени паметници и майстори от Трънско, брезнишко и Кюстендилско - комплексна експедиция 1957-58, София, 1961 г.

* Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН.

* Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.

* Николов, Илия – Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата “Св. Георги” в квартал Колуша. В : Известия на Исторически музей – Кюстендил. Т.II. 1990.

* Мавродинова, Лиляна – Новооткрити средновековни стенописи в църквата "Св.Георги" в Колуша, Кюстендил. В : Старобългарска литература, 1991 г.

* Мавродинова, Лиляна – Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.

* Мавродинова, Лиляна – Още за средновековната църква в Колуша – Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. В : Известия на Исторически музей – Кюстендил. Т.XIV. 2007.

* Мазакова, Аблена – Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги” – Колуша, Кюстендил. В : Известия на Исторически музей – Кюстендил. Т.XIV. 2007.

(църквата през зимата)

.

Църквата не е сръбска, строена е през Х век. През този период Велбъжд е бил в състава и на българското царство и на византийската империя. Сръбската експанзия на юг и югоизток - към България и Македония започва много по късно , поради което категорично следва да се изключи сръбския и произход.
В района на Кюстендил е имало друга (сръбска) средновековна църква, построена през 1330 година в чест на победата на Стефан Дечански в битката при Велбъжд. Същата се е издигала на хълма Спасовица недалеч от града и в началото на 20 век е била все още добре запазена. След началото на Междусъюзническата война е взривена от българската армия, като неприятен символ на сръбската победа. От нея днес личат само основите на върха на хълма.
Ето снимка, направена от Йордан Иванов в началото на ХХ век :
http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10717
Що се отнася до образа на св.Сава Сръбски, той е почитан светец по Време на Средновековието и негови образи има в множество български църкви - и средновековни и възрожденски.

Боряна ДживдЖанова

За този и следващия постинг. И двете църкви са прелестни и ще ги посетя при първа възможност. Дано да са достъпни и отвътре.

е напълно достъпна