„Свети Спас“ ("Свето Възнесение Господне") е късносредновековна българска православна църква в село Червен брег, община Дупница, област Кюстендил.  
   
       

   
     За църквата узнах съвсем случайно от едно кратко клипче в което дори не се споменава името на селото : vbox7.com/play:3d6bc532 . Друга информация не можах да открия, затова реших да я посетя лично.
      Червен брег се намира на около пет километра източно от град Дупница, между планините Рила и Верила, по поречието на река Джубрена. Селото е голямо - около 1200 жители. Първо  се насочихме към енорийската църква "Свети Никола", строена през 1874 г.  на десния бряг на река Джубрена, привлечени от звъна на църковната камбана.  Църквата беше отворена - необичайно за селските църкви, дори и в неделния ден, но вътре нямаше жива душа.  Възрожденските стенописи са силно пострадали, но в открития притвор бяха складирани  прясно рендосани дъски и строителни материали - очевидно предстои ремонт. След малко от камбанарията слезе клисарката - дребна и усмихната жена и делово ни продаде свещи от по 10 ст. Както обясни - хората не купували по скъпите и затова зареждат от най-евтините.  Обясни ни в каква посока да поемем и напуснахме селото, като поехме по черен разкалян път в северна посока, който извежда до по-високо разположено плато със стръмни червеникави брегове, откъдето вероятно произлиза и името на селото. На високото зърнахме в далечината малка постройка, покрита с турски керемиди и дървен навес в близост до нея. След  20-тина минути пеш ход напряко през разкаляните ниви, осеяни с дребни късчета от стари тухли и керамика, стигнахме и до самата църква ... 


 

 

1. Местоположение и архитектурни особености.
       Църквата се намира в северните покрайнини на село Червен брег, на десния бряг на река Джубрена, на около 2,5 километра северно от последните къщи на селото. Представлява еднокорабна и едноапсидна триконхална църква, с полуцилиндричен свод, вкопана  в земята. Основите са от големи каменни блокове, а останалия градеж включва ломени камъни и малки квадратни тухли, споени с бял хоросан.  Сводът е изцяло от каменен, покрит с каменни каменни плочи (тигли). През последните години, очевидно за  предотвратяване на влага и течове в храма, върху каменните плочи са наредени нови турски керемиди. В апсидата е прорязано малко тясно прозорче. Над ниската дървена порта е разположена патронната ниша.  Вдясно от входа има малка гранитна база от колона (в околността забелязахме  няколко големи провоъгълни каменни блока,  с изрязани в камъка дупки за жлебове и добре изсечени прави ъгли). 

    
Стените са дебели, без  сантрачи или друга система за укрепване. Подът е землен от трамбована червена пръст. На източната стена има полусферична проскомидийна ниша, до нея на северната стена - по малка правоъгълна ниша. На места над южната конха има следи от нова циментова замазка. В центъра на църквата е разположен голям квардратен камък, около който е разположен паянтов дървен олтар (късна изработка)  увенчан с дъсчен кръст.
    
 проскомидийна ниша                                              олтар с изт.стена и апсида   

       2. Стенописи.

Цялата вътрешност на църквата е била изписана. От стенописите са останали отделни фрагменти на южната и източната стена и  в апсидата. 
         
Западна стена                                       Северна стена
                
Южна стена

Над входа има  фрагмент от ктиторския надпис - оцелели са няколко букви.

 

На южната стена вдясно от конхата са изписани в цял ръст Св.св.Константин и Елена,

          

Св.св.Константин и Елена                

Св.св.Константин и Елена - фрагмент.


Вляво от южата конха са образите на неизвестен светец и на Свети Никола.




   
Св.Никола                                          неизв.светец 

На източната стена вдясно е образът на светец в кула - вероятно Св.Симеон Стълпик.

 
Св.Симеон Стълпник ?


Останалите фрагменти и образи са неразличими. 

   
западна стена - вляво до входа  апсида (фрагменти от изобр. на църковни отци)


апсида (фрагменти)

Църквата е архитектурно-художествен паметник на културата (според сайта на Община Дупница).

Според архитектурни белези и художественото изпълнение църквата най-вероятно е късносредновековна  ( периода ХV-ХVІІ в.)

Честит празник!

Но не съм съвсем сигурен за епохата. Архитектурно е от тогава, но стенописите или поне част от тях дали не са малко по-късни -примерно от 18 век?

Възможно е разбира се.

И за хубавите снимки.
Бартоле, приятелю, не можахме да се видиме в Пастух. Ще остане за догодина Сега съм в Банкя. Живея до църквата във Вердикал. Знаеш ли нещо за нея? Или къде може да се открие информация за нея?
Направих списък на църквите и параклисите в Пастух, дано си го забелязал. За параклиса в "Калугерица" се разбра, че е имало такъв параклис със сигурност, но е стара работа, отдавна не сдъществува, а хората, които имат имот там и са живи, не можаха да ми кажат нищо съществено. Но ще продължа да се интересувам, както и за останалите несъществуващи вече църкви и параклиси.
Поздрави!

Църква "Всех святих" - кв.Вердикал. Ако иде реч за нея не знам нищо. Информация можеш да потърсиш и намериш в самата църква. Обикновено енорийските свещеници са добре запознати с историята на енорийската си църква, но принципно не вярвай на всичко което кажат. Църквата би следвало да има ии архив и летописна книга. В Софийската митрополия също следва да има информация за всички софийски храмове.

Благодаря ти. Ще се поинтересувам.
Още веднъж - поздравления за теб!

Преди няколко години / ако не се лъжа по- Канал 1 / излъчиха , много добре направен и изигран филм "Църква за вълци" . Съжетът беше именно за възтановяването в гората или извън селото на параклис, времето на промяна след 1989 год. историята на семейството с три деца и техните поласнали вече в прехода деца, отношенията , морала, нравите и възпитанието. Този постинг е като основата на филма -когато параклиса беше възтановен и що годе реставриран в олтара нямаше кой да влезе освен среднощните вълци. Нямаше ги хората с тяхната вяра и обич....Дано оцелеем във времето на материалното....дано ни има и след като си отидем от този свят...Но светлинката която тлее в душите ни , да разпламти огъня що не гасне....Да сме живи и здрави и по-честичко да прекрачваме прага на българските светини, а пред олтара на душевността може би ще възкръсне и вярата...да се опитаме да бъдем и добри и човечни ...малко поне... Росица

Привет, bartol!
Останах изненадан, че моето клипче е предизвикало интереса ти. "Св. Спас" посещавам често, любимо място ми е. Някога, далеч преди да дойдат турците по тези места, с. Червен брег се е намирало по хълмовете около църквата. По-късно хората са слезли в полето, навярно принудени от турците, за да са близо до чифлиците им... Наоколо е осеяно с керамика, намирани са запазени делви, дялани камъни, но никой не си е сторил труда досега да направи компетентно археологическо проучване. Преди няколко години иманяри направиха тунели в една от няколкото могили. Намерили ли са нещо? Кой знае...
Поздравявам ви за ентусиазма да проучвате и описвате историята ни!
С поздрав: Кирил Тенджов /breg/

Привет. Узнах че в селото има и множество параклиси. В един сайт са изброени Параклис “Св.Троица”, Параклис “Св.Тодор”, Параклис “Св.Петър”, Параклис “Св.Илия” и Параклис “Св.Врач”. Тъй като нямах време не успях да ги видя всички. Можете ли да дадете някаква информация. Казаха ми че в селото има общо 8 параклиса, както и че "Свети Илия се намира в близост до църквата "Свети Спас". Параклис не открихме, а само оброчен кръст с надпис "Свети Илия". Поздрави.

Според местния краевед Стоил Бонев (История на с.Червен брег, С.2001 г., с.15) към 1963 г. все още ктиторският надпис, изписан с църковно-славянски букви за годината на направата, е бил запазен. За съжаление никой не го е заснел или копирал.

Драги, bartol,
нямам теологически познания, но според мен, поне в настоящият момент параклиси са "Св. Троица" и "Св. Богородица". Първият се намира на около 200-300 м. южно от най-голямата църква "Св. Никола". Отлично поддържан е, чистичко и подредено, има свещички и кибрит. Вторият се намира в дома на клисарката, която ви е посрещнала. Не съм го виждал.
Всички останали са оброчища. Може би някога някои от тях са били параклиси, но сега са обозначени само с оброчни камъни. На особена почит е "Св. Илия", който правилно казваш, че се намира само на 200 м източно от църквата"Св. Спас". Тук се прави всяка година курбан.
Не си споменал "Св. Безсребреници". Намира се след като се излезе от селото в посока гр. Дупница, от страната на реката. Цялата местност хората тук наричат "Сребреняк". Сега има само камък, но наблюдавайки релефа и многото разхвърляни наоколо камъни и кирпич, съдя, че някога е имало и постройка. Какво е представлявала - незнам.
Не намерих информация за "Св. Врач" , но ще разпитвам още.
Църквата "Св. Архангел Михаил" се намира близо до "Св. Безсребреници", но на другия бряг на р. Джубрена, в подстъпите на Верила. Според мен, тя е от много старо време. Спомням си през комунистическото беше с порутени стени и покрив. Преди около 15 години по инициатива на хората тук беше възстановена. Според мен некомпетентно. Сега е хубава и кокетна сграда, но няма и помен от историческите белези. Тук също всяка година се прави курбан.
"Св. Тодор" също е представлявал скромно параклисче. Намира се южно от "Св. Троица", на около 300 м. През Втората световна война е пострадал от бомба, когато е бомбандиран и гр. Дупница. Станало е случайно, от "заблудена" бомба, единствена паднала тук...
Значението на тези свети места през годините е било на приливи и отливи. Местните комунисти умишлено са разрушавали всичко напомнящо за религията ни. Днес нещата се променят, но белезите в душите на хората от това време дълго ще личат...

Моля свържете се с Евгени Марушев от Дупница за всичко около село Червен брег.

Да бяхте писали тук по темата?

Ето какво научих по този повод.
"През 1909 г. свещеникът Хр. Тошев,тогава учител в Дупница,преписал надписът изписан над входната врата: "Благочестивихь христяноми селомь червенобрегуи всию братю i кто приложувь(тук вече надписа е особен и не се чете) вь лето 7103(написано е със старобългарски букви,което значи 1595 г.) помени..." нататък не се чете.По този надпис се подразбира не за съграждане на храма ,а за някаква поправка по него.Така че датировката му може да се търски доста по-назад във времето.
Днес от този надпис не е останал и помен."